Геополитика на пандемията

Борислав Цеков, доктор по конституционно право

Това пише през 1923 г. писателят Джоузеф Конрад до Бъртранд Ръсел в отзив за книгата на Ръсел  “Проблемът на Китай“. На оптимистичните нотки на британския философ, който привижда хармония и прогрес в непосредственото бъдеще на Китай в един свят оставил зад гърба си Голямата война, Конрад противопоставя характерния за онова време интелектуален песимизъм. И се оказва прав. Скоро светът отново ще се събере в онази знаменита фраза – “Ужасът. Ужасът“ – на генерал Курц от по-раншната новела на Конрад “Сърцето на мрака“, олицетворена по-късно от исполина  Марлон Брандо във филмовата адаптация на новелата “Апокалипсис сега“. Светът тепърва ще изживее шока от Голямата депресия, преизподнята на Втората световна война, а Китай ще затъне в разрушителния хаос на гражсанските войни и социалните експерименти на Мао Цзедун.

Нямаме никакви разумни основания да очакваме събития от такива мащаби след глобалната криза с COVID-19. Нейните последствия не бива да се хиперболизират. Човечеството е преодоляло много по-унищожителни трусове. В същото време, градейки хипотези за бъдещето, никога не бива да забравяме, че човекът все още не се е научил да лети като орел.

След COVID-19 светът няма просто да забави досегашния неолиберален модел на глобализация. Напротив, COVID-19 уби този модел. Новият курс на САЩ при президента Тръмп нанесе зашеметяващ удар върху неолибералната парадигма, но причината за смъртта й ще бъде именно ковварният коронавирус. Елитите, произведени от неолибералния глобализъм и доскорошното еднополюсно геополитическо статукво, няма да се оттеглят тихомълком под напора на промяната. Отсега е ясно, че щом кризата започне да отшумява, техните глашатаи ще лансират два основни наратива. Първият е, че тази криза доказва за необходимостта от мощна наднационална власт. В Европа – федерализация на ЕС и концентрация още повече правомощия в Брюксел. В световен мащаб – ефективно подчиняване на държавите на наднационалните органи от типа на ООН, МВФ и Световната търговска организация. Вторият техен наратив ще бъде, че въпреки огромните нужди, отворени от икономическата депресия след пандемията, човечеството на всяка цена трябва да съсредоточи трилионни ресурси в “зеления курс“.

Брюкселската Урсула и бившият британски премиер Гордън Браун вече опипаха почвата. Но най-вероятно тези наративи ще катастрофират в насрещно идващите обективни процеси и обществени нагласи.

Първият, е деглобализацията. Това не означава, че светът ще се атомизира. Напротив, дигиталните технологии ще правят света все по-свързан. Но няма да има глобален пазар без административни и политически ограничения. Светът ще върви към обособяването на система от регионални пазари, концентрирани главно около трите суперсили САЩ, Китай и Русия, които ще се конкурират ожесточено. Уязвимостта на глобалната икономика, демонстрирана нагледно от коронавируса, ще бъде преодолявана чрез прибиране на основни производства и снабдителни вериги в националните граници. Идеята, че можеш да разработиш дизайна и маркетинга на една тениска в САЩ или ЕС, да купиш плат от Китай и да я ушиеш в Бангладеш или Еквадор, ще става все по-непривлекателна поради санитарни и противоепидемни регулации, които светът неизбежно ще въведе. Много държави ще вземат стратегически решения за създадане на собствен капацитет за производство на основни храни, медикаменти и оборудване, за да не се превръщат в жертва на извънредни събития, които затварят граници и парализират транспортните връзки. И не на последно място – за да се пазят от привнасяне на зарази при пандемии. Не трябва да се изключва и пълното изоставяне на неолибералната философия, че всичко е пазар, и изваждането на здравеопазването в редица ключови държави от пазарния модел, по който функционира понастоящем.

Вторият процес ще е триумфалното завръщане към Вестфалските парадигми – светът на суверенните държави, които създават международни организации за сътрудничество, но запазват правотто си да определят националния дневен ред. Границата отново ще бъде легитимирана като могъщ символ в политическия дискурс и ключов инструмент за национална политика по отношение на миграция и търговия.

Третият процес ще бъде новият култ към автономията. Хора, домакинства, локални общности и цели държави ще градят стратегии и ще насочват ресурсите така, че да стават колкото може по-автономни при снабдяването с храни, лекарства, дрехи, предмети за бита. Водещи архитектурни бюра в света вече прогнозират огромен интерес към проекти за жилища, които дават възможност за малки градини в закрити помещения, където обитателите ще могат сами да си произвеждат храна. Автономията в това отношение дава независимост и сигурност при глобални сътресения.

Четвъртият процес ще бъде борбата срещу превръщането на държавите в дигитални концлагери. Несигурността, която изживява светът с пандемията и стремежът към превенция, отварят вратите за радикално ограничаване на личната непрекосновеност и личния живот от страна на държавата чрез все по-софистицирани дигитални технологии. В Китай и Русия вече се прилага система за видео проследяване и лицево разпознаване – засега само за контрол на движението на карантинирани лица. В Израел, Италия и Австрия вече се ползват анонимизирани данни от мобилните оператори за местонахождението на поставените под карантина. Нещо такова готвят у нас и в други държави, а също и американските гиганти Facebook и Google. В Хонгконг пък на заразените поставят електронни гривни. Твърде вероятно е след пандемията да се чуват все повече гласове за въвеждане на рутинно видео и електронно наблюдение на здравословното състояние на цялото население. Вървиш по улицата и те арестуват, защото системата е регистрирала, че си вдигнал температура. Звучи като антиутопия, но вече се разработват подобни сценарии, включително за използване на изкуствен интелект за контрол над населението. Подобни мерки, въведени на пръв поглед с благородни намерения, могат лесно да се изродят в най-мащабното ограничаване на свободата в новата история. В превръщането на цели държави в дигитални концлагери. Това ще бъдат едни от големите дебати в обществата в глобален мащаб. А с нарастваща острота ще се поставят въпросите за етичните гаранции при използването на изкуствения интелект и евентуалното криминализиране на злоупотребата с него.

Инакрая, петият процес, ще бъде свързан с окончателното оформяне на новата геополитическа архитектура на света, основана на конкуренцията, противоречията, но и взаимното зачитане на трите суперсили – САЩ, Русия и Китай. Световното лидерство вече няма да е във вид на глобална хегемония, а по-скоро ситуативно, профилирано и съсредоточено в отделни сфери на влияние. Популярната напоследък теза, че след COVID-19 Китай ще бъде новият безпрекословен глобален лидер, е неосъществима. Сред текущите причини зщеа това ще бъде постепенното изтегляне на редица производства, които големите западни компании изнесоха през последните две десетилетия в Китай. Мащабният геополитически проект на Си Цзинпин – инициативата “Пояс и път“ вече търпи забавяне, а пандемията може да го ограничи главно до регионалните му измерения в Азиатско-тихоокенския регион. Тепърва светът ще поставя въпроса за отговорността на Пекин за пандемията – за укриването на информация в ранния етап от избухването на вируса в Ухан и за разпространението му. Защото иззад димните завеси на конспиративните теории за 5G и биологичната война, като обяснение за пандемията, все повече ще се провижда, като възможна причина, че едни от най-тежките огнища на заразата извън Китай са там, където има серозно присъствие на китайски инвестиции и работници – Ломбардия и Тоскана в Италия и Иран са типични примери. За да стане глобален лидер една мощна държава, са нужни три компонента: икономически ресурси, военно-политическо могъщество и възприемаемо от останалия свят социо-културно послание и проникване. Китай никога няма да притежава третият компонент и това е дълбочинната причина, поради, която няма да бъде глобален лидер. “Китайската мечта“ не може да спечели умовете и сърцата на останалия свят, независимо от китайската икономическа експанзия.

Прочетете и „Геополитика на пандемията II“

в. „Труд“

---