д-р Петко Петков, социолог, програмен директор в Изследователски център за Нова Европа – специално за „Нова Европа онлайн“
През последната седмица от протестите наблюдаваме обществени процеси, които да си призная са много интересни от социологическа гледна точка. Тези явления, които са на повърхността на социума са много по дълбинни и описани в социалната наука много подробно. Изненадваща е реакция на Бойко Борисов. Уви след десетилетие на управление на държавата премиера не вижда разрушителните процеси , които се развихриха в обществото, като се вижда, че тълпата ще залее и връхлети с „ужасна ярост“ по думите на ген. Мутавчийски. Какви са причините за залеза на управлението на Борисов-3? Основния генезис за протестите сега, не са нито скандалите с нощното шкафче, „водния десант“ с джапанки в Росенец от бивш правосъден министър, или конфликта Радев-Гешев. Основната причина за състоянието на обществото в момента се корени още в началото на пандемията с китайския вирус. Тук бе основната грешка която допусна премиера на България, както впрочем и редица лидери на други държави в ЕС. Малцина световни лидери успяват да „танцуват“ правилно с COVID -19. С оглед първоначалното справяне с вируса благодарение на предприетите противоепидемични мерки , Борисов бе обзет от лъжливото чувство, че се справя много добре. Това бе подхранено от последвалите хвалебствия от страна на провалили се лидери и номенклатурчици от ЕС, че България се справя с кризата с вируса много добре. Едва ли не ние сме отличници. Появи се лъжливото усещане, че премиера управлява успешно кризата, която е външна и не е създадена от неговите приближени. Именно тук дойде и фаталната грешка на Борисов. Той не прояви усет за дълбините на процеси, които течаха паралелно в този момент в българското общество. При бързото нахлуване в живота на хората на една съвършено нова заплаха, като COVID -19, българското общество много бързо трябваше да се раздели с ритъма на досегашния либерално-консуматорски модел, който всички граждани проектираха съзнателно или подсъзнателно. Беше ясно , че българския социум преживява една загуба и раздяла с нещо толкова лично и индивидуално, че според психоанализата това състояние носи характеристиките на състоянието на траур/загуба. Това емоционално състояние на личен и обществен траур/скръб доведе до процесите, на които сме свидетели днес. Ще направя паралел с идеите на известния психиатър от швейцарски произход Елизабет Кюблър-Рос. Тя който говори за структура характеризираща специфичното поведение на личността, но това важи и за обществото. В различните фази на траур/загуба има последователност на нагласите, възприети от социума, изправено пред раздялата с досегашния модел и начин на социален ред. Появата на тези етапи възниква от опитите на ума да реши проблема и, според еволюцията на неспособността на последния, емоциите се променят до достигане до приемането. Приемането на един нов свят, в който в който обществото е необходимо да живее по съвършено нов начин. Според Кюблър-Рос има пет фази на скърбенето. Те са следните – отричане, гняв, преговаряне, депресия, приемане. След COVID -19,и хаотичната борба с неговите икономически, социални и емоционални последствия България навлиза в този процес с главоломна скорост. Това започна практически от 13- март, когато бе обявено извънредно положение. В началото всички си мислеха, че това ще отмине лесно. Но какво се случи в действителност, ситуацията доведе до поводи за притеснение – емоционалността на народа по проблема с вируса и поведението, което сочеше психологията по-близка до тази на тълпата, отколкото на индивида. Бойко Борисов се прояви, но не успя да вникне в дълбочина на човешките чувства и инстинкти на едно общество, което действително страда, независимо дали ние оправдаваме това страдание или не. В периода на „Отричане“ обществения организъм си казваше „Това не може да се случва на мен“. Отрицанието отразяваше отбранително отношение към себе си. Умът ни търсеше начин да запази благосъстоянието си в състояние на пълна безпомощност. Имаше известен период в началото на атаката на вируса, в който мнозинството мислеше по този начин. Този защитен механизъм , бе силно подхранен от разнопосочните и спорни изказвания на НОЩ. Като контра реакция на тези разнопосочни послания, на НОЩ се появи нова изключваща теза за проблема с вируса- тезата на доц. Мангъров. Обществото започна да се поляризира силно около двете взаимно изключващи се тези. Тази огледалност на мненията също, е симптом на емоционално страдание. Обществото ни изгради този защитен механизъм около себе си, за да може да премине към следващата фаза на загубата. Тогава ние навлязохме във фазата на „Гнева“. Това се случи ,след като нещата с COVID -19 бяха изпуснати от правителството и НОЩ. Гневът е емоция, която възниква, за да се изправи индивида пред препятствие. Нормално е след много негативна новина, тялото да се опита да го реши чрез гняв. Това може да има различни жертви или различни цели: самият човек, лекарите или дори „божествена фигура“.Хората започнаха да си задават въпроса „ Защо се случва това? Кой е виновен?“ Тук е и ключът от настоящите събития. За мнозинството от хората, виновни се оказаха управляващите. Обществото реши, че не може да продължава по стария начин. Тук е момента от процеса в който обществената енергия се преобразува в анти-правителствена. Това отново не бе забелязано от г-н Борисов. В този момент се видя, че икономическите мерки които се предприемат ще ни доведат да тежка есен и зима. Но въпреки всичко правителството продължи да дава разнопосочни и променливи послания на българските граждани. Това на практика се случи и в много други държави на Балканите, ЕС и Израел например. След като преработи разбирането за това кой е виновен за сегашната ситуация, гнева се насочи към улицата. Като отключващ момент за консолидиране на гнева към Бойко Борисов изиграха множеството скандали около управляващите. Обществения гняв доведе до състояние на нова политическа реалност в България. Ние като общество все още се намираме на този етап на гневност, като емоционално състояние. Какво предстои обаче. Отговорът не е много оптимистичен за ръководителите на държавата. След като причината за гнева престане да съществува /правителството/, България ще навлезе в състояние на избори. Тогава ще започне етапа на „Договарянето“. След като социума види неспособността на гнева при решаването на проблема, се появява преговорът. Обществото ще достигне до споразумение от типа : „Ако това, което се случва на мен, бъде премахнато, в замяна аз ще направя…“. Така идеята за нов политически ракурс в страната ще бъде трансформиран в избирателната воля на народа. След това ще дойде фазата на Депресия. Тогава дълбоката тъга ще обхване обществото за да настъпи последната фаза на Приемане: Веднъж чувството на безпомощност, причинено от загубата, асимилирана и изоставена от нас, се движим в чувство, което е по-малко интензивно, по-неутрално.Българското общество, което ще достигне тази фазата на приемане, ще може да усвои това, което се е случило и да погледне към бъдещето, в допълнение към положителното преизчисляване на значението на загубата, без да обвинява за това някой друг. Така нашето общество ще премине към нов свят, в който най-вероятно неолибералния глобализъм ще е към своя залез.
