Иван Спиридонов, журналист, общественик и публицист. Автор на книгата ”Сатанизъм UNLIMITED. Самоунищожението на бялата раса” (2018). Статията е специално за „Нова Европа онлайн“.
В последните години ми се е случвало десетки пъти да слушам колко е изостанала България и колко са „непрогресивни” нейните граждани, които всъщност изобщо не са граждани, а по-скоро някакви първобитни хора. Тези примати-българи не разбирали нищо от глобализация, сексуални и всякакви други свободи, постмодерност мултикултурализъм или социални конструкти. И това се повтаря като мантра от хиляди наши сънародници. Това не са онези „есхатолози” тип Иво Христов, които постоянно провиждат погребението на България и на българския род. Не са и другите странни персони, които не толерират децата си да учат български, изобщо не се интересуват от бъдещето на България, понеже не се усещат българи. Не са и онези изпаднали в хюбрис столични „НПО-интелектуалци”, „хипермодернисти” и социални антрополози, които вече изобщо не усещат почва под краката си, а летят някъде из техния си либерален heaven. Колко е изостанала България, ми повтарят на пръв поглед нормални и сравнително интелигентни хора. Някои от тях живеят тук, а други – в чужбина. Всички обаче са болни от някакви форми на „либерална дебилност”. Те провиждат у българина изостаналост в мисленето и антипрогресивност. Черепните кутии на тези същества са натъпкани с идеите на Фридрих фон Хайек, Карл Попър, Херберт Маркузе, Джудит Бътлър или Ерих Фром, макар и някои от тях да не са чували тези имена. Толкова са натъпкани, че не е останало никакво алтернативно мислене. При повечето това се е случило след учене в западни университети, след работа към някоя „европейска институция” или просто след дългогодишно пребиваване „на Запад” и особено в северозападна Европа. Съвсем наскоро една нашенка, живееща от 25 год. в Скандинавието, ми разказа за свой колега хомосексуалист, който щастливо се омъжил за друг хомосексуалист и двамата били много щастливи. Подробно ми описа всеобщото щастие във фирмата, манифестацията на масово одобрение към еднополовия брак като към нещо съвсем нормално. Това, каза ми тя, са прогресивни хора, много са напреднали, много са модерни, обществото им е напълно свободно. Никой не пречи на другите. Всички имат еднакви права. А тук не е така, нали, попита с тих тъжен глас, но и с надежда, че може да сме станали „по-прогресивни”. Аз спокойно и разказах как у нас огромната част от населението приема за аномалия и нещо съвсем ненормално еднополовите отношения, а браковете не са разрешени. Обикновеният българин, особено извън София и големите градове, не е и чувал за такива неща, а който е чувал се гнуси и кълне и псува и „младоженците” и майките им и цялата им рода. „Прогресивната” дама изпадна в ужас. Гласът и стана студен и ми каза: „Мислех, че след влизането ни в Европа нещата ще се променят, но не би. С поне 30 години сте назад. Не искате да приемете прогреса.“ Обясних и, че е забравила, но тук, на балканите, нравите са други и хората са по-консервативни. Либералните теории, особено тези от последните 50 год., са обект само на научен интерес от страна на няколкостотин души из университетите и на малка група „проевропейски” настроени българи, които просто вземат пари от Брюксел. Ако и да има гейове, лезбийки и т.н., то те са пренебрежимо малцинство и не представляват някакъв интерес за обществото. Тогава и погледът и стана студен и ми каза с неприкрита злост – много сте изостанали. Никога България няма да стане част от Европа. Винаги ще сте си същите мизантропи и хомофоби. Това място все ще е заспало, населено с прости и ограничени хора и т.н. огън и жупел. Подобни разногласия съм имал доста пъти с други жертви на либералната болест и знаех, че няма смисъл да споря с нея, нито да и обяснявам повече. Затова само се разсмях, а тя взе, че се обиди… Също наскоро поех колективно обвинение към целия ни народ по повод наличието на отделни човешки раси. Слушайки пиперливи и изпълнени с „език на омразата” български коментари по адрес на участниците в „black lives matter” нашенка, омъжена за холандец, взе да ми обяснява какви сме били изостанали расисти. Не било правилно да делим хората на раси. Всички сме били еднакви, а различията в цветовете на кожата идвали от различните климати в различните континенти и различните нива на ултравиолетово лъчение. Освен това българохоландката се опита да ме убеди, че всички западни бели народи трябвало да се чувстват виновни, защото колонизирали други континенти и сега било правилно и едва ли не задължително да се заселват в Европа африканци и азиатци. Явно не и беше „по специалността”, защото пропусна да ми разкаже за расата като „социален конструкт”. Накрая се стигна до нашата, българска вина по отношение на циганите: как сме ги сегрегирали, дискриминирали и пр. Тогава не издържах… Обясних ѝ, че много добре познавам идеите на Херберт Маркузе, Нина Яблонски, Ноел Игнатиеф, Ерик Фонър и други апологети на пост-човека и че знам каква огромна щета нанасят тези идеи на цивилизацията ни. Изказах ѝ също дълбоката си убеденост, както и дълбоката убеденост на значителна част от българите, че съществуват различни човешки раси като факт без никакво морално съдържание. Тях просто ги има – научно, таксономично, реално – без значение дали на нас ни се иска да е така или не. Заявих ѝ убедеността си, че е неправилно и грешно хора да се заселват далеч от местата, където сам Бог ги е заселил. Това не е добре нито за тях, нито за местните жители. Също ѝ заявих, че в България от „репресивна толерантност”, „неоаболиционизъм” или „раса като социален конструкт” почти никой не се интересува и никой няма намерение да ходи да целува цигански крака. Тя ме гледаше втренчено, но като стана дума за циганските крака излезе от транса си и просъска през зъби – затова и ще си останете тук само тъпи расисти и комунисти; народ, живеещ 100 години назад във времето; простаци, мислещи се за велики. Аз пак се разсмях, а българохоландката също се обиди и напусна помещението. Още много случаи мога да опиша. Как например ми направиха забележка, защото съм казал „жена ми” или „децата ми”. Това било сексизъм, фашизъм, мачизъм, нетолерантност и пр.: децата и възрастните имали еднакви права и свободи а „възрастта и тя била социален конструкт. Или колко „назад” сме били в България, защото не вярваме в глобалното затопляне. Или колко сме „ограничени”, защото не приемаме мигранти… Един от най-фрапантните случаи беше, когато някакъв младеж, живеещ в Англия, ми каза, че тук сме много зле и „назад”, понеже синтетичната дрога била по-скъпа от цигарите и алкохола, и че освен това я нямало свободно. На Острова били по-напред, защото масово продавали евтина дрога. Та, така с прогреса и „напредналия” Запад. На мен пък ми харесва в „изостанала България”. Предпочитам да гледам семейства от жени и мъже българи с деца-българчета, ще ми се в родината ми да живеят предимно бели българи, не защото мразя, а просто защото винаги така е било. Ще ми се да се пие ракия със салата и да се слушат хорà, както винаги е било и да се ядат кебапчета, както винаги е било. Ще ми се да не идват никакви мигранти – нито „сирийски”, нито „несирийски” и ми се ще повече от нашите на Запад да се върнат тук или поне тези, които и там са запазили своята „изостаналост” и „непрогресивност”. Ще ми се да си останем за либералните зомбита същите „хомофоби, фашисти, комунисти, расисти, сексисти, мачисти” и всякакви други „исти”. Мисля си, че колкото повече за тях сме такива, толкова повече това означава, че сме запазили нормалността си и ще пребъдем…А „Западът” – той нека продължава по пътя към „прогреса” и либералния рай… Ние няма да му се месим, а само ще се смеем отстрани. Все така просташки и ретроградно ще му се смеем.
