• България
  • Eвропа
  • Америка
  • Геополитика
  • Глобализация
February 26, 2021
  • Начало
  • Изследователски център за Нова Европа
  • България
  • Eвропа
  • Америка
  • Геополитика
  • Глобализация
Author

Нова Европа online





Америка
Cancel-културата на постмодерния фашизъм
Posted On 26.02.2021


д-р Борислав Цеков, доктор по конституционно право, директор на Изследователски център за Нова Европа

„Кенте“ е плат от памук и коприна, с ярки и многоцветни шарки, който се носи като шал или наметка. Характерен е за Западна Африка – главно района на Гана и околните държави. Феерията от цветове е много африканска – наситена, контрастна, разхвърляна. Всяко парче плат носи свое послание, предавано чрез цветовете – синьото е хармония и омиротворяване, бялото – пречистване, жълтото – красота, зеленото – духовно обновление, и прочие. Самобитната красота на „кенте“ го е превърнала в глобално разпознаваем символ на културата на черна Африка.

Наскоро прогресивно-либералната върхушка на Демократическа партия на САЩ, начело с Нанси Пелоси, се снима в Конгреса на колене и с наведени глави, като част от кампанията на екстремистите от Black Lives Matter срещу „системния расизъм“. Заставайки демонстративно в тази поза на подчинение пред черния расизъм, който обявява белите хора за виновни по рождение заради „бялата привилегия“ и заради робството, всички те бяха наметнали шалове „кенте“. Тъжната ирония е, че „кенте“ произхожда от някога славната африканска Империя на Ашанте – племенно държавно образувание на територията на днешна Гана, просъществувало от XVIII век чак до средата на ХХ век. Управниците и народът на Ашанте са били робовладелци. Робството е било част от техния социо-културен модел и структура. Те са били основният търговски партньор на установените от белите европейци търговски постове по крайбрежието на Гвинейския залив – заробвали цели племена от вътрешността на континента и ги продавали на белите търговци. Но за Black Lives Matter и папагалстващите техния екстремизъм, чернокожите търговци на роби са добри, а само белите заслужават морално презрение. Ако не беше така, Нанси Пелоси и съпартийците u щяха да паднат жертва на cancel-културата, защото развяват символи на една робовладелска култура. С други думи, виртуалните шайки на новата полиция на мисълта щяха да ги залеят с тонове сатанинска омраза, тормоз, обиди и призиви да бъдат отстранени. Но не го правят поради морален релативизъм и защото тяхната цел не е справедливост, а господство.

Сancel-културата е един от инструментите на политическата коректност за линчуване на другомислието, който прогресивисти и либерали са взели на въоръжение през последното десетилетие. В нея са индоктринирани голяма част от милениалите и поколението Z, изкласили либералните университети, където са научили всичко за всевъзможните малцинствени идентичности и джендърни терзания и почти нищо за фундаментите на съвременната цивилизация – нацията, религията и държавността. Ако някой прочете безобидната дефиниция на това понятие в прословутия речник на „Мериам-Уебстър“, едва ли би се смутил – според съставителите, cancel-културата била оттегляне на подкрепата от публични личности, които изразяват или вършат нещо неприемливо. Това обаче е вярно точно толкова, колкото, че нацистките концлагери са били балнеосанаториуми за лечение на хронично болни.

Сancel-културата е тоталитарна по своята същност. Тя иска изличаване на различията и анулиране на несъгласието и несъгласните. Тя е хунвейбинщина в дънки и кецове, която се налива със „скини лате макиато без кофеин“ и консумира предимно кето-хляб с поръска от спирулина. Нейните радетели са като червените кхмери – искат да занулят всичко и всички, които не отговарят на техните разбирания. Cancel-културата не критикува, а унищожава. Не спори, а заповядва как да мислиш и какво да говориш. Не защитава своята гледна точка, а иска да няма други гледни точки. Ако изречеш на висок глас единствената научна истина, че родилият се като мъж или като жена остава такъв до смъртта си, независимо от хормонални и оперативни „терапии“ – канселиращата тълпа ще те полее със сярната киселина на нетърпимостта и остракизма. Както сториха с авторката на „Хари Потър“ Дж. К. Роулинс. Ако напишеш универсалното и хуманно послание, че всички животи имат значение, независимо от цвета на кожата, канселиращите ще те уволнят от работа, защото смятат, че това е „расизъм“ и израз на „бяла привилегия“. Както сториха вече с професори от Корнелския университет и от университета в Масачузетс. Тероризират, забраняват, преследват, уволняват, разбиват бизнеси.

Щурмоваците на политическата коректност не се отличават особено от своите предшественици с кафяви ризи, които горяха „неправилна“ литература на клади и трошаха витрините на еврейските магазини. Не им е хрумнало – вероятно само от незнание, а не от нежелание – да въведат онази перфидна псевдоюридическа форма на нацистите, наречена „заповед за предпазен арест“ (Schutzhaft) – арестуване без съдебна санкция и изпращане в специални институции (концентрационни лагери) на лица заради „неправилно“ мислене или „неправилна“ расова идентичност с цел „да бъдат опазени от справедливия народен гняв“. Така нацисткото Гестапо е пращало на „правно“ основание в концлагерите всеки, който дръзне да не се съгласи с нацистката доктрина или употребява език и терминология, които не съответстват на одобрените от нацистката идеология – леви, десни, комунисти, консерватори, либерали, евреи, роми и пр. Всичко трябва да се унифицира – мисълта, думите, идеите. Прословутият нацистки „глайхшалтунг“ (Gleichschaltung). Следващият път, когато чуете фейсбук-ордите да надават дивашки вик за линчуване на поредната жертва, обявена от тях за „расист“, „хомофоб“, „трансфоб“ и каквото друго им хрумне, помислете дали безкритично да се присъедините към тях или пък мълчаливо да наблюдавате как мажат жертвата си с катрана на омразата, мушкат я в ребрата с коловете на фанатизма и я режат парче по парче с мачетето на политическата коректност.

Нужна е не просто съпротива, а решителна атака срещу този нов, постмодерен фашизъм, който се зъби от социални мрежи, университетски скамейки, ляво-либерални медии и корпоративни цитадели. Трябва да се обяви истинска война на тези свободофоби, които изпадат в истеричен тремор от всяка проява на свободата на мисълта, съвестта и словото, която те не одобряват. Така, както го направи вече президентът на САЩ Доналд Тръмп в своята историческа реч по повод Деня на независимост, произнесена пред внушителния мемориал на бащите-основатели на американската нация в Маунт Ръшмор. По думите му:

„Нашата нация е подложена на безмилостна кампания за заличаване на историята ни, оклеветяване на нашите герои, заличаване на ценностите ни и индоктриниране на децата ни. Гневни шайки се опитват да съборят статуи на нашите основатели, да осквернят най-свещените ни паметници и да залеят с насилие нашите градове… Cancel-културата прогонва хора от техните работни места, омаскарява несъгласните… Това е самата същност на тоталитаризма, която е напълно чужда на нашата култура и нашите ценности… Има нов крайно ляв фашизъм, който изисква абсолютно подчинение. Ако не говорите на езика му, ако не изпълнявате ритуалите му, ако не рецитирате неговите мантри и не следвате заповедите му, ще бъдете цензурирани, гонени, поставяни в черния списък, преследвани и наказвани.“

И още:

„Тази атака срещу нашата свобода, нашата великолепна свобода, трябва да бъде спряна и ще бъде спряна много бързо… Ще разобличим това опасно движение, ще защитим децата на нацията си, ще прекратим това радикално нападение…“

И не, не мислете, че това е някакъв „американски проблем“, който не ни засяга. Не разпознавате ли метастазите му, които родните соросоиди щедро пропагандират? Какво друго, ако не cancel-култура, са соросоидните измишльотини за „османското присъствие“, обругаването на Ботев, банализирането на Апостола, осмиването на фолклора, традициите, патриотизма – въобще всичко, с което искат да пренапишат учебниците ни и да подменят националното самосъзнание?

Източник: в. „Труд“

Нагоре

Continue Reading
0




България
Бунтът на масите
Posted On 26.02.2021


д-р Петко Петков, социолог, програмен директор в Изследователски център за Нова Европа – специално за „Нова Европа онлайн“

През последната седмица от протестите наблюдаваме обществени процеси, които да си призная са много интересни от социологическа гледна точка. Тези явления, които са на повърхността на социума са много по дълбинни и описани в социалната наука много подробно. Изненадваща е реакция на Бойко Борисов. Уви след десетилетие на управление на държавата премиера не вижда разрушителните процеси , които се развихриха в обществото, като се вижда, че тълпата ще залее и връхлети с „ужасна ярост“ по думите на ген. Мутавчийски. Какви са причините за залеза на управлението на Борисов-3?

Основния генезис за протестите сега, не са нито скандалите с нощното шкафче, „водния десант“ с джапанки в Росенец от бивш правосъден министър, или конфликта Радев-Гешев. Основната причина за състоянието на обществото в момента се корени още в началото на пандемията с китайския вирус. Тук бе основната грешка която допусна премиера на България, както впрочем и редица лидери на други държави в ЕС. Малцина световни лидери успяват да „танцуват“ правилно с COVID -19. С оглед първоначалното справяне с вируса благодарение на предприетите противоепидемични мерки , Борисов бе обзет от лъжливото чувство, че се справя много добре. Това бе подхранено от последвалите хвалебствия от страна на провалили се лидери и номенклатурчици от ЕС, че България се справя с кризата с вируса много добре. Едва ли не ние сме отличници. Появи се лъжливото усещане, че премиера управлява успешно кризата, която е външна и не е създадена от неговите приближени. Именно тук дойде и фаталната грешка на Борисов. Той не прояви усет за дълбините на процеси, които течаха паралелно в този момент в българското общество. При бързото нахлуване в живота на хората на една съвършено нова заплаха, като COVID -19, българското общество много бързо трябваше да се раздели с ритъма на досегашния либерално-консуматорски модел, който всички граждани проектираха съзнателно или подсъзнателно. Беше ясно , че българския социум преживява една загуба и раздяла с нещо толкова лично и индивидуално, че според психоанализата това състояние носи характеристиките на състоянието на траур/загуба. Това емоционално състояние на личен и обществен траур/скръб доведе до процесите, на които сме свидетели днес.

Ще направя паралел с идеите на известния психиатър от швейцарски произход Елизабет Кюблър-Рос. Тя който говори за структура характеризираща специфичното поведение на личността, но това важи и за обществото. В различните фази на траур/загуба има последователност на нагласите, възприети от социума, изправено пред раздялата с досегашния модел и начин на социален ред. Появата на тези етапи възниква от опитите на ума да реши проблема и, според еволюцията на неспособността на последния, емоциите се променят до достигане до приемането. Приемането на един нов свят, в който в който обществото е необходимо да живее по съвършено нов начин. Според Кюблър-Рос има пет фази на скърбенето. Те са следните – отричане, гняв, преговаряне, депресия, приемане.

След COVID -19,и хаотичната борба с неговите икономически, социални и емоционални последствия България навлиза в този процес с главоломна скорост. Това започна практически от 13- март, когато бе обявено извънредно положение. В началото всички си мислеха, че това ще отмине лесно. Но какво се случи в действителност, ситуацията доведе до поводи за притеснение – емоционалността на народа по проблема с вируса и поведението, което сочеше психологията по-близка до тази на тълпата, отколкото на индивида. Бойко Борисов се прояви, но не успя да вникне в дълбочина на човешките чувства и инстинкти на едно общество, което действително страда, независимо дали ние оправдаваме това страдание или не. В периода на „Отричане“ обществения организъм си казваше „Това не може да се случва на мен“. Отрицанието отразяваше отбранително отношение към себе си. Умът ни търсеше начин да запази благосъстоянието си в състояние на пълна безпомощност. Имаше известен период в началото на атаката на вируса, в който мнозинството мислеше по този начин. Този защитен механизъм , бе силно подхранен от разнопосочните и спорни изказвания на НОЩ. Като контра реакция на тези разнопосочни послания, на НОЩ се появи нова изключваща теза за проблема с вируса- тезата на доц. Мангъров. Обществото започна да се поляризира силно около двете взаимно изключващи се тези. Тази огледалност на мненията също, е симптом на емоционално страдание. Обществото ни изгради този защитен механизъм около себе си, за да може да премине към следващата фаза на загубата. Тогава ние навлязохме във фазата на „Гнева“. Това се случи ,след като нещата с COVID -19 бяха изпуснати от правителството и НОЩ.

Гневът е емоция, която възниква, за да се изправи индивида пред препятствие. Нормално е след много негативна новина, тялото да се опита да го реши чрез гняв. Това може да има различни жертви или различни цели: самият човек, лекарите или дори „божествена фигура“.Хората започнаха да си задават въпроса „ Защо се случва това? Кой е виновен?“ Тук е и ключът от настоящите събития. За мнозинството от хората, виновни се оказаха управляващите. Обществото реши, че не може да продължава по стария начин. Тук е момента от процеса в който обществената енергия се преобразува в анти-правителствена. Това отново не бе забелязано от г-н Борисов. В този момент се видя, че икономическите мерки които се предприемат ще ни доведат да тежка есен и зима. Но въпреки всичко правителството продължи да дава разнопосочни и променливи послания на българските граждани. Това на практика се случи и в много други държави на Балканите, ЕС и Израел например. След като преработи разбирането за това кой е виновен за сегашната ситуация, гнева се насочи към улицата. Като отключващ момент за консолидиране на гнева към Бойко Борисов изиграха множеството скандали около управляващите. Обществения гняв доведе до състояние на нова политическа реалност в България. Ние като общество все още се намираме на този етап на гневност, като емоционално състояние. Какво предстои обаче. Отговорът не е много оптимистичен за ръководителите на държавата.

След като причината за гнева престане да съществува /правителството/, България ще навлезе в състояние на избори. Тогава ще започне етапа на „Договарянето“. След като социума види неспособността на гнева при решаването на проблема, се появява преговорът. Обществото ще достигне до споразумение от типа : „Ако това, което се случва на мен, бъде премахнато, в замяна аз ще направя…“. Така идеята за нов политически ракурс в страната ще бъде трансформиран в избирателната воля на народа. След това ще дойде фазата на Депресия. Тогава дълбоката тъга ще обхване обществото за да настъпи последната фаза на Приемане: Веднъж чувството на безпомощност, причинено от загубата, асимилирана и изоставена от нас, се движим в чувство, което е по-малко интензивно, по-неутрално.

Българското общество, което ще достигне тази фазата на приемане, ще може да усвои това, което се е случило и да погледне към бъдещето, в допълнение към положителното преизчисляване на значението на загубата, без да обвинява за това някой друг. Така нашето общество ще премине към нов свят, в който най-вероятно неолибералния глобализъм ще е към своя залез.
Нагоре

Continue Reading
0




България
Искам България да е все така „изостанала“
Posted On 26.02.2021


Иван Спиридонов, журналист, общественик и публицист. Автор на книгата ”Сатанизъм UNLIMITED. Самоунищожението на бялата раса” (2018). Статията е специално за „Нова Европа онлайн“.

В последните години ми се е случвало десетки пъти да слушам колко е изостанала България и колко са „непрогресивни” нейните граждани, които всъщност изобщо не са граждани, а по-скоро някакви първобитни хора. Тези примати-българи не разбирали нищо от глобализация, сексуални и всякакви други свободи, постмодерност мултикултурализъм или социални конструкти. И това се повтаря като мантра от хиляди наши сънародници. Това не са онези „есхатолози” тип Иво Христов, които постоянно провиждат погребението на България и на българския род. Не са и другите странни персони, които не толерират децата си да учат български, изобщо не се интересуват от бъдещето на България, понеже не се усещат българи. Не са и онези изпаднали в хюбрис столични „НПО-интелектуалци”, „хипермодернисти” и социални антрополози, които вече изобщо не усещат почва под краката си, а летят някъде из техния си либерален heaven.

Колко е изостанала България, ми повтарят на пръв поглед нормални и сравнително интелигентни хора. Някои от тях живеят тук, а други – в чужбина. Всички обаче са болни от някакви форми на „либерална дебилност”. Те провиждат у българина изостаналост в мисленето и антипрогресивност. Черепните кутии на тези същества са натъпкани с идеите на Фридрих фон Хайек, Карл Попър, Херберт Маркузе, Джудит Бътлър или Ерих Фром, макар и някои от тях да не са чували тези имена. Толкова са натъпкани, че не е останало никакво алтернативно мислене. При повечето това се е случило след учене в западни университети, след работа към някоя „европейска институция” или просто след дългогодишно пребиваване „на Запад” и особено в северозападна Европа. Съвсем наскоро една нашенка, живееща от 25 год. в Скандинавието, ми разказа за свой колега хомосексуалист, който щастливо се омъжил за друг хомосексуалист и двамата били много щастливи. Подробно ми описа всеобщото щастие във фирмата, манифестацията на масово одобрение към еднополовия брак като към нещо съвсем нормално. Това, каза ми тя, са прогресивни хора, много са напреднали, много са модерни, обществото им е напълно свободно. Никой не пречи на другите. Всички имат еднакви права. А тук не е така, нали, попита с тих тъжен глас, но и с надежда, че може да сме станали „по-прогресивни”.

Аз спокойно и разказах как у нас огромната част от населението приема за аномалия и нещо съвсем ненормално еднополовите отношения, а браковете не са разрешени. Обикновеният българин, особено извън София и големите градове, не е и чувал за такива неща, а който е чувал се гнуси и кълне и псува и „младоженците” и майките им и цялата им рода. „Прогресивната” дама изпадна в ужас. Гласът и стана студен и ми каза: „Мислех, че след влизането ни в Европа нещата ще се променят, но не би. С поне 30 години сте назад. Не искате да приемете прогреса.“ Обясних и, че е забравила, но тук, на балканите, нравите са други и хората са по-консервативни. Либералните теории, особено тези от последните 50 год., са обект само на научен интерес от страна на няколкостотин души из университетите и на малка група „проевропейски” настроени българи, които просто вземат пари от Брюксел. Ако и да има гейове, лезбийки и т.н., то те са пренебрежимо малцинство и не представляват някакъв интерес за обществото.

Тогава и погледът и стана студен и ми каза с неприкрита злост – много сте изостанали. Никога България няма да стане част от Европа. Винаги ще сте си същите мизантропи и хомофоби. Това място все ще е заспало, населено с прости и ограничени хора и т.н. огън и жупел. Подобни разногласия съм имал доста пъти с други жертви на либералната болест и знаех, че няма смисъл да споря с нея, нито да и обяснявам повече. Затова само се разсмях, а тя взе, че се обиди… Също наскоро поех колективно обвинение към целия ни народ по повод наличието на отделни човешки раси. Слушайки пиперливи и изпълнени с „език на омразата” български коментари по адрес на участниците в „black lives matter” нашенка, омъжена за холандец, взе да ми обяснява какви сме били изостанали расисти. Не било правилно да делим хората на раси. Всички сме били еднакви, а различията в цветовете на кожата идвали от различните климати в различните континенти и различните нива на ултравиолетово лъчение. Освен това българохоландката се опита да ме убеди, че всички западни бели народи трябвало да се чувстват виновни, защото колонизирали други континенти и сега било правилно и едва ли не задължително да се заселват в Европа африканци и азиатци. Явно не и беше „по специалността”, защото пропусна да ми разкаже за расата като „социален конструкт”. Накрая се стигна до нашата, българска вина по отношение на циганите: как сме ги сегрегирали, дискриминирали и пр. Тогава не издържах…

Обясних ѝ, че много добре познавам идеите на Херберт Маркузе, Нина Яблонски, Ноел Игнатиеф, Ерик Фонър и други апологети на пост-човека и че знам каква огромна щета нанасят тези идеи на цивилизацията ни. Изказах ѝ също дълбоката си убеденост, както и дълбоката убеденост на значителна част от българите, че съществуват различни човешки раси като факт без никакво морално съдържание. Тях просто ги има – научно, таксономично, реално – без значение дали на нас ни се иска да е така или не. Заявих ѝ убедеността си, че е неправилно и грешно хора да се заселват далеч от местата, където сам Бог ги е заселил. Това не е добре нито за тях, нито за местните жители. Също ѝ заявих, че в България от „репресивна толерантност”, „неоаболиционизъм” или „раса като социален конструкт” почти никой не се интересува и никой няма намерение да ходи да целува цигански крака. Тя ме гледаше втренчено, но като стана дума за циганските крака излезе от транса си и просъска през зъби – затова и ще си останете тук само тъпи расисти и комунисти; народ, живеещ 100 години назад във времето; простаци, мислещи се за велики. Аз пак се разсмях, а българохоландката също се обиди и напусна помещението.

Още много случаи мога да опиша. Как например ми направиха забележка, защото съм казал „жена ми” или „децата ми”. Това било сексизъм, фашизъм, мачизъм, нетолерантност и пр.: децата и възрастните имали еднакви права и свободи а „възрастта и тя била социален конструкт. Или колко „назад” сме били в България, защото не вярваме в глобалното затопляне. Или колко сме „ограничени”, защото не приемаме мигранти… Един от най-фрапантните случаи беше, когато някакъв младеж, живеещ в Англия, ми каза, че тук сме много зле и „назад”, понеже синтетичната дрога била по-скъпа от цигарите и алкохола, и че освен това я нямало свободно. На Острова били по-напред, защото масово продавали евтина дрога.

Та, така с прогреса и „напредналия” Запад. На мен пък ми харесва в „изостанала България”. Предпочитам да гледам семейства от жени и мъже българи с деца-българчета, ще ми се в родината ми да живеят предимно бели българи, не защото мразя, а просто защото винаги така е било. Ще ми се да се пие ракия със салата и да се слушат хорà, както винаги е било и да се ядат кебапчета, както винаги е било. Ще ми се да не идват никакви мигранти – нито „сирийски”, нито „несирийски” и ми се ще повече от нашите на Запад да се върнат тук или поне тези, които и там са запазили своята „изостаналост” и „непрогресивност”. Ще ми се да си останем за либералните зомбита същите „хомофоби, фашисти, комунисти, расисти, сексисти, мачисти” и всякакви други „исти”. Мисля си, че колкото повече за тях сме такива, толкова повече това означава, че сме запазили нормалността си и ще пребъдем…

А „Западът” – той нека продължава по пътя към „прогреса” и либералния рай… Ние няма да му се месим, а само ще се смеем отстрани. Все така просташки и ретроградно ще му се смеем.
Нагоре

Continue Reading
0




Америка
Либералните медии и тяхното COVID лицемерие
Posted On 26.02.2021


Асен Филипов, Републикански център – специално за „Нова Европа онлайн“

Защо „нашата“ тълпа лекува, а „вашата“ тълпа сее зараза

По време на многохилядните протести и бунтове, породени от смъртта на Джордж Флойд, логично едно от притесненията сред обществеността беше риска от увеличаване на заразените с COVID-19. Сега, вече повече от месец след началото им, в САЩ всеки ден се регистрират рекордни бройки на новозаразени. Въпреки тези обезпокоителни данни, все пак протести все още има в някои щати, a много либерални медии използват или изопачават наличната статистика за вируса. Не се свенят и да цитират удобни на тях експерти и проучвания, за да прокарат тезата, че видиш ли Black Lives Matter (за краткост – BLM) нямат нищо общо с това. Много показателен пример за това е статия в “Лос Анджелис Таймс“, под заглавие “Експертите не виждат много сведения, че протестите разпространяват COVID-19 в САЩ”. Един вид – събиране на хора има, вирус – йок.

В същата статия достигат и до „извода“, че видиш ли, понеже хората, които са решили да не протестират са си останали вкъщи и по този начин се е спазвала социална дистанция. Следователно било и намалено разпространението на болестта. С други думи – понеже едни хора си седят вкъщи, това водело до спазване на дистанция между тях и протестиращите. Ти да видиш. В групата на „Лос Анджелис Таймс“, може да добавим фамозния „Ню Йорк Таймс“, но разбира се и FORBES, ABCnews и други, които в почти идентични статии твърдят, че няма данни BLM протестите да разпространяват коронавируса и че повечето протестиращи са били с маски и на 6 фута разстояние един от друг (около 1,8 метра). Виж, за това, че мародерстващите са били с маски, съм склонен да се съглася. Но причините не са по здравословни съображения – просто като грабиш нов айфон в името на „социалната справедливост“, предпочиташ да скриеш лицето си от камерите. Също не е известно, как цитираните от тях експерти са стигнали до извода за слабото разпространение на болестта, след като в много градове местните власти са забранили на медицинския персонал, отговорен за проследяване на контактните лица на новооткритете заразени, да им задават въпроси свързани с това дали са присъствали на протестите. Един вид властите не събират такива данни, но либералните медии си намират някакви „експерти“, които да сричат опорните точки в ефир. Стар, но ефектен номер.

Дали наистина BLM протестите нямат нищо общо с рекордния брой случай на COVID-19 в САЩ? Това е трудно да се повярва и не е сигурно как може да се извадят подобни изводи за толкова кратък период от време. Съдейки по това, което гледахме по телевизията и социалните медии – хиляди хора без маски крещящи един срещу друг в продължение на часове и дни. Ако това не причинява ръст на случаите тогава какво? От къде идват всички тези нови заразени? Сигурно лично Тръмп им киха в лицата?

Ако протестите на BLM не предизвикват повишаване на заболелите, тогава спокойно могат да се разрешат концертите, музикалните фестивали и публика по стадионите. Те в България ги разрешиха, де, ама България очевидно изтърва работата, но това е друга тема. Заключения от типа “протестите намаляват броя на заразените, защото не протестиращите си седят вкъщи” не са подкрепени от съществени доказателства и са меко казано опасни. Да не говорим и че изглеждат налудничави. За да се разбере какви ще са последствията от бунтовете, ще е нужно още време, за да се събере и анализира цялата възможна информация. През това време трябва да се избягват масовите демонстрации насред пандемия, която и без това вече е извън контрол. Логично, нали? Е, те либералстващите медии и „експерти“ не са известни като фенове на логиката и фактите, но за тяхно съжаление – такова е положението.

Ако се върнем обаче няколко месеца назад, в края на април, по време на протестите срещу карантината и затварянето на бизнеса, тогава за същите тези медии нямаше съмнение, че болестта ще се разпространи неконтролируемо и че по този начин хиляди хора са обречени на смърт. Експертите, които се цитираха тогава, показваха графики и данни от мобилни клетки “доказващи” точно обратното на това, което се опитват да убедят обществото сега, т.е. показваха се данни, че протестите тогава увеличаваха опасността от разпространение на вируса Присъстващите бяха наричани лунатици, егоисти и хора играещи си “опасна игра на свобода”.

Но какво е различното между протестите срещу карантината и тези на BLM? Защо едните несъмнено сеят зараза, а другите я спират и дори може би предотвратяват? Не бих се изненадал, ако някъде се твърди, че едва ли не сегашните размирици лекуват от COVID. Разликата идва от това, че участниците в протестите започнали в края на месец април в по-голямата си част бяха привърженици на президента Тръмп. А както всички знаем, според либералните медии, щом нещо е свързано с Тръмп, то със сигурнос е грешно, зло, неправилно. А самият президент е виновен за всичко лошо случващо се в САЩ, по света и на Марс. Той е отговорен за слабите мерки срещу заразата, прилагани в някои щати с уточнението, че тези мерки се определят от местните власти, не от президента. Уточнение, което либералките удобно пропускат. Той е виновен за многото починали в Ню Йорк и Джърси, които се управляват от либерали. За липсата на предпазни облека и маски, за липсата на надеждни тестове и въобще за появата на самия вирус. С други думи – всичко, което е лошо се отъждествява с Тръмп. Обратното – всичко хубаво е спуснато от нюзрума на СиЕнЕн и върви по аутокюто на Джо Байдън.

На много хора им се иска да вярват, че няма връзка между BLM протестите и ръстът на заразените с COVID-19 по идеологични причини. Само че вирусът не признава идеология. Не му дреме за опорките на Ню Йорк Таймс, не му пука за чувствата на изнежените снежинки, които се борят за „социална справедливост“, докато крадат айфони. Вирусът убива хора и ще продължи да го прави, докато хората и обществата не осъзнаят отговорността си. Това важи с най-голяма сила за онези медии, политици и експерти, които са готови да кажат на черното бяло, само и само да получат някоя и друга овация от страна на тълпата.
Нагоре

Continue Reading
0




Америка
Либералният анти-семитизъм
Posted On 26.02.2021


Дерек Хънтър, журналист от радио WCBM, Балтимор и автор на книгата „Гняв ООД“, която разкрива как либералите използват страха и омразата за манипулиране на масите.

Това, че политическата левица е извор на омраза и фанатизъм, не е нищо ново. Едно обикновено търсене в интернет за живота в университетските кампуси през последните няколко години, изважда на показ отвратителни, жестоки атаки срещу всеки, който не се счита за „събуден“ достатъчно (б.р. „събуден“, на англ. woke е нарицателно, използвано от радикалната левица и либералите в САЩ за последователите на техния политически дневен ред) . Да се кланяте и да целувате ботушите на марксистката АНТИФА или Black Lives Matter, или какъвато и да е друга фашизоидна мания, която Демократите възприемат в дадения момент, за да тероризират и държат в подчинение обществоно, е станало толкова „нормално“, че дори когато някой „полезен идиот“ на левичарите в медиите пише за това, то просто не е новина. Но има една форма на омраза, коятостава под радара на левите медии, макар че има епидемични размери: антисемитизмът.

Подкрепете полицията и те ще ви атакуват. Колебайте се да покрепяте протестите им, и те ще ви нападнат. Гордейте се със страната си, гордейте се с мъжете, които са я основали, и те ще дойдат за вас. Позовете се на биологичния факт, че има само два пола, и те ще ви залеят с омраза. Кажете обаче гнусни неща за евреите или просто разпространявайте подобни неща, и левичари и либерали най-вероятно се хихикат приглушено. Последният пример е състезателят от отбора на Philadelphia Eagles ДеСан Джаксън, който публикува антисемитски цитат от Адолф Хитлер в акаунта си в Instagram. Цитатът беше фалшив, но настроението не беше. Това не е първият път, когато Джаксън тиражира антисемитски настроения. Той е и голям фен на Луис Фарахан, който мрази евреите повече, отколкото мрази белите хора. Джаксън беше принуден да се извини, като се опита да оправдае глупостта си с това, че искал да „просветли своите хора“, като споделил цитат, за който си мислел, че е от Хитлер.

Да оставим настрана абсурда да използваш това, което смяташ, че е цитат на Хитлер, за да „просветлиш“. Да оставим настрана и фанатичното използване на израза „моите хора“. Джаксън съвсем не е уникален със своя антисемитизъм. В страната няма по-голям или по-горд антисемит от Фарахан, който не атакува евреите само, докато е зает с нападщите срещу бялата раса. Това, че една звезда от Националната футболна лига тиражира неговата омраза, би трябвало да предизвика възмущение. Но не предизвиква. След като пусна видеозапис със принуденото извинение на Джаксън, футболният клуб му наложи глоба в неизвестен размер. И това е всичко. „Грешката“ на Джаксън беше, че използва цитат от Хитлер, а не антисемитизма. Хитлер не може да бъде пренебрегнат, всеки разбира какво чудовище е бил (поради което левицата работи толкова усилено, за да изобрази този прогресивния социалист като „крайно десен“). Фарахан, от друга страна, е казвал доста хубави неща за Хитлер. Антисемитизмът на Фаррахан е отдавна известен. Той е казвал толкова много и ужасни неща пред камерата, че човек трябва да е живял под земята през последните 40 години, за да не ги е чул. И въпреки това този човек е в мейнстрийма на американската левица. Ако не бяха успели да реабилитират расизма и антисемитизма на Ал Шарптън, Фаракхан щеше да заеме мястото му.

По някаква причини за много известни личности врагът са полицаите и те трябва да бъдат унищожени. А Луис Фарахан е фигура, която да се възхвалява, както наскоро сториха редица шоу-звезди в специални видеообръщения. (б.ред. Луис Фарахан е религиозен лидер в САЩ, който оглавява екстремистката групировка “Ислямска нация”). Едно от онлайн предаванията на Fox Broadcasting, наречено „Fox Soul“, даже планираше да пусне коментар на Фарахан за 4 юли, защото какъв по-добър начин да отпразнуваме основаването на САЩ от публикацията на един расист? След като аудиторията разбра, предаването беше отменено. Но пък се премести в нещо, наречено „Revolt TV“, което е собственост на Шон „Диди“ Комбс. Нито една „мейнстрийм“ медия не си направи труда да го спомене. Рапърът и актьор Ice Cube гордо популяризира Фарахан в социалните медии. „Уважаемият Луис Фаракхан продължава да предупреждава Америка ежесекундно, а вие не го чувате. Защо истината е толкова обидна, че не издържате да я чуете?“, туитна той наскоро. И това беше един от многото негови туитове, пропити с антисемитизъм. Джаксън определено заслужава презрение за действията си, но защо тези други хора се правят на ни чули, ни видели? Защо Луис Фарахан е приемлив? Защо антисемитизмът се тиражира толкова спокойно?

Вlack Lives Matter не са критикувани за омразата си към Израел. Феминистката организация „Марш на жените“ имаха цяла история на антиеврейски коментари, но едва ли сте чували за това. Всъщност политическата левица е пропита с омраза към евреите, започвайки от университетите и завършвайки с безмилостния поток от нападения срещу евреи по улиците на Ню Йорк. Но това не се забелязва.

Левите твърдят, че са против омразата, но това е лъжа. Те я използват, разпалват и насочват го. Либералите тиражират омразата винаги, когато отговаря на техните интереси. Но когато става въпрос за евреи, те са слепи, глухи и нями. Антисемитизмът е жив и здрав и е представен в либералните кръгове от някои от най-големите им имена. Това, че те приемат Фарахан е само симптом.

Townhall.com

Нагоре

Continue Reading
0




Глобализация
Сори! Микеланджело не е африканец
Posted On 26.02.2021


Борислав Цеков, доктор по конституционно право, общественик и програмен директор на Центъра за Нова Европа

Той се казва Ноел Игнатиев. Роден е през 1940 г. във Филаделфия в семейство на руски евреи. Посещава щатския Университет в Пенсилвания, но не го завършва. През 1958 г. става член на Комунистическата партия на САЩ, но скоро след това напуска и заедно със съмишленици основава още по-радикална лява групировка – Преходен организационен комитет за възстановяване на Марксистко-ленинска комунистическа партия. В продължение на двадесет години работи в стоманодобивната промишленост в работническото градче Гери, щата Индиана – част от могъщия през 60-те и 70-те години на ХХ век „Индустриален пояс“ на САЩ, превърнал се след това в „Ръждивия пояс“ в резултат от политиката на неолибералния глобализъм, довела до деиндустриализация и изнасяне на промишлените производства в Третия свят. В първите месеци на 1980 г. Игнатиев основава марксистки кръжок и скоро след това е приет в Харвардския колеж по образование. Там защитава докторат, а после се отдава на преподавателска дейност в Масачузетския колеж по изкуствата. Почина миналата година на 9 ноември на 78-годишна възраст.

Ноел Игнатиев е основният автор на концепцията за „бялата привилегия“. За първи път употребява това понятие през 1967 г., заимствайки го от едно есе на историка Теодор Алън. Години по-късно в Харвард го разгръща и концептуализира в известния си дисертационен труд „Как ирландците станаха бели“ (1995). Става част от радикалното академично течение на „критическата расова теория“, което разглежда правото и властовите институции и йерархии в обществото през призмата на расата и „привилигированото положение на белите“. Последовател е на известния афро-американец и професор по право в Харвард Дерек Бел – любимият преподавател на Барак Обама.

Основната теза на Игнатиев е, че расата не е биологичен и генетично предопределен факт, а социална конструкция. По думите му – „бялата раса се състои от онези, които носят привилегията на бялата кожа“. Следователно, подчертава Игнатиев, бялата раса като социална категория трябва да бъде унищожена. В статии и интервюта той зове за „нов аболиционизъм“, който да изтрие съзнанието на бялата раса. Разпалва големи дискусии сред академични и обществени кръгове с екстремистки призиви към белите младежи, които според него трябвало да се се самоубиват, а историята на бялата раса – да бъде заличавана. Основава списанието „Предател на расата“, което прокламира като своя основна цел да стане интелектуално средище за онези, които искат унищожението на бялата раса. Мотото на изданието е „Да предадеш бялата раса е принос към човечността“.

Идеята за социалното конструиране на расата е доразвитие на социалния конструкционизъм на Питър Бъргър и Томас Лукман за „социалното конструиране на действителността“. И вулгаризиране на атеистичния ексзистенциализъм на Жан Пол Сартър – съществуването предхожда същността, човек се ражда без същност, без проект и сам проектира себе си чрез изборите, които прави. Няма Бог и Създател, човекът е „бог“ и трябва да се самоизобрети, постулира Сартр. Същата парадигма дава простор на въображението и за джендър-идеологията, според която полът е социална конструкция, а не генетична и, следователно, всеки може да си избере пол (джендър).

През 90-те години тези възгледи започват да навлизат в академичния мейнстрийм в Америка, но истинският им пробив е по време на управлението на Барак Обама и Хилъри Клинтън, когато са въздигнати в ранг на държавна политика, за да се отклони обществената енергия от гигантския провал на неолибералната икономика и корпоративните грабежи, довели до финансово-икономическата криза след 2008 г. Това е т. нар. „политика на идентичностите“, която фетишизира расата и пола, за да игнорира класовия и социалния въпрос. И фрагментира обществото на десетки малцинствени групи и групички, които воюват за своята идентичност срещу „потисниците“ – афроамериканците срещу белите, радикалните феминистки срещу „патриархата“, трансджендърите срещу „половата бинарност“ и прочие. По-добре масите да спорят за расата и джендъра, отколкото за класата и икономиката, смятат глобалистите.

Това, в едър щрих, са концептуалните основи на погромите и черния расизъм, които наблюдаваме днес. Те са расистки в самата си същност, защото обявяват белите хора за „виновни по рождение“ само заради цвета на кожата им. Тезите на Игнатеев за „унищожение на бялата раса“ срещат остри академични и политически критики. По думите на известният консервативен писател Дейвид Хоровиц – някой може ли да си представи какъв прогресистки вой ще настане, ако някой напише статия под заглавие „Да унищожим черната раса?“ Но същите призиви по отношение на бялата раса са посрещани от либералните кръгове с овации, като върховен израз на „борба за социална справедливост“.

Не става дума просто за научни теории, а за радикален политически дневен ред. Когато американският политолог Джона Голдбърг издаде своя бестселър „Либералният фашизъм“, в който прави паралели между нацистко-фашистката идеология и съвременния прогресивизъм и либерализъм заради амбицията им чрез социално инженерство да трансформират личността, в либералните кръгове това беше посрещнато с презрително мълчание. Днес, виждаме грозната реалност – свирепа цензура, „горене“ забрана на книги и филми, погроми над исторически паметници, расизъм срещу белите. Да ви напомнят на погромите и кладите, устройвани от нацистите? Заменете „евреи“ в „Моята борба“ на кръволока Хитлер с „бялата раса“ и ще получите манифеста на Black Lives Matter. Ако се мереше със същия аршин, с който някои мерят днес, то нацистите щяха да бъдат обявени за „борци за социална справедливост“. В прословутата програма от 25 точки на национал-социалистическата партия също централен въпрос е социалната справедливост. Просто са им пречели евреите. Днес на либерал-фашистите им пречи бялата раса.

Изживяваме нова „кристална нощ“. Позорно е да се търпят призиви за разрушаване на „Пиета“ на Микеланджело, защото е бяла. Позорно е кентърбърийският епископ да слага в църква някакъв ерзац на „Тайната вечеря“ на Да Винчи с черен Иисус Христос. Трижди позорно е да остава без санкция сатанинския език на омразата на някой си Шон Кинг, който работи „борец за социална справедливост“, и настоява за разрушаване на всички изображения на Христос, защото бил изобразяван като бял.

Изкуството на Микеланджело е общочовешко достояние. Символ на евроепейската идентичност и цивилизация. Без Микеланджело самото понятие за Европа е немислимо. Посегателството върху неговите творби, защото в нечии болни мозъци били символ на „бялата привилегия“, е расизъм и невежество. Изкуството е такова, каквото е. Сори! Когато се роди чернокож Микеланджело, нека извае „Пиета“ от черен мрамор. Но истинският Микеланджело е бял, живял е в Европа, а не в Африка. Живял е в общество, в което мнозинството са били бели. И е претворявал именно това общество в творбите си. Гордеем се с гениалния флорентинец, независимо от цвета на кожата, който всеки от нас има. Когато се роди чернокож Леонардо да Винчи, да нарисува „Тайната вечеря“ както иска. Но ние се гордеем точно и единствено с „Тайната вечеря“ на Да Винчи, където Иисус е бял. Както никому не хрумва да унищожава картините на големия африкански художник Чери Самба, които красят „Помпиду“ в Париж и Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, защото изобразяват само черни хора. Нито пък изящните бронзови скулптори на народите от Западна Африка.

Най-тъжното обаче е, че с делата си екстремистите поругават делото на Мартин Лутър Кинг. Той се бореше за свят, в който „цветът на кожата няма значение, защото всички са равни по достойнство и права“. Днес Black Lives Matter и папагалстващите ги, наричат д-р Кинг „фашист“, защото проявявал „расова слепота“ и не отдавал значение на черната идентичност. Всъщност те не отричат просто иконата на борбата за граждански права. Те отричат свободата и демокрацията.
Нагоре

Continue Reading
0




България
Оптимистично срещу професионалното черногледство
Posted On 26.02.2021


Иван Спиридонов, журналист, общественик и публицист. Автор на книгата ”Сатанизъм UNLIMITED. Самоунищожението на бялата раса” (2018)

Повод за това писание са дежурните апокалиптични изявления на специалиста по „катастрофични сценарии” – депутатът от БСП и професор в Пловдиския университет Иво Христов.

Уважавам умните хора, защото напоследък простотията, простащината и лакомията за пари властват все повече и повече. Уважавам и Иво Христов. Обаче не мисля, че сензационните „начертания” за „Край на дните” и други „инфернални” „армагедонщини” представляват сериозен анализ, а още по-малко, че могат да помогнат за възраждане на нашата нация.

В края на XVI и началото на XVII век френският йезуит Пиер Котон, освен че лично изповядвал Анри IV Бурбон, е станал известен в цяла католическа Европа и с детайлните си обяснения на всички изтезания и гадости, които чакат нечестивците в ада. Проф. Христов също непрекъснато обяснява колко сме зле, как се затриваме като народ, как вече нямаме никакъв шанс за оцеляване и изобщо какво ни се пише в ада, който е неминуем и то на национално ниво.

Книгата, с която става професор в Пловдивския университет, типично за неговия начин на мислене, е озаглавена: „Пред пепелището на нестаналото българско общество”. На задната корица анотацията завършва със следното твърдение – „Но вече е късно – шлюзовете на историята се затварят”. Нямам какво да добавя. Достатъчно негативна информация всекидневно ни залива от всички би, моно и куатро телевизии. Българинът е достатъчно скапан от 25 години ежедневно мачкане – „ние сме най-бедни, българите сме най-нещастни, младите заминават, Терминал 2 е единствен изход, нищо не става от нас, морето ни е мръсно, само цигани останаха тук ….и т.н. заклинания, които, според мен са абсолютно вредни.

Затова и споменах проф. Христов – ако ще е български патриот – нека „обърне плочата”! Сега звучи като онези смешни уж антисемити, според които всички са евреи – дори Брежнев, Хрушчов, Елцин, Линкълн, Уошингтън, Рузвелт, Байрон и кой ли още не. Според тях коварните евреи са толкова много и са толкова всесилни, че е логично да ги попитаме – Да не сте и вие евреи и да правите реклама на идеята… Та така и Иво Христов – уж е български патриот, уж мисли доброто на България, а само саркофази и гробища на нацията „презентира”.

Моето лично мнение – хора като него, а и не само те, а всички, които имат останал национален дух, е добре да говорят повече положителни неща за България. Няма да се затрием и това е ясно на всеки малко по-незомбиран българин. Не сме се затрили за 500 години тежко и варварско робство, че сега ли ще се затрием. Българите сме едни от най-предприемчивите и умни в Европа. Жените ни са най-хубави, а децата ни са най-умни. Тук всички се оплакват, че нямат пари, а почти няма семейство без собствено жилище, за разлика от ситуацията в прехвалената Западна Европа.

Споменатите български семейства имат поне по един автомобил, че и по два. Вярно е, че повечето са стари, но това е така, защото – първо – тук държавата наистина не се меси и второ – няма как балкански човек да кара нова лизингова базова „Дачия Сандеро”, при положение, че може да кара „Мерцедес” на старо. Не един и двама „западняци” са ми казвали и то не от лицемерно уважение, че тук много им харесва и хората също са супер. Като стана дума – едно от изказванията тип “Highway to hell” на Иво Христов беше как циганите щели да станат капсул-детонаторът за взривяването на държавата, подобно на албанците в Сърбия.

Иво, бих му казал, наборе, щото наистина сме набори, няма нищо страшно с циганите. Те не са единни. Те са 17 етнически групи, които ние още от началото на ХХ век насила се мъчим да консолидираме и наричаме цигани. През комунизма дори и на част от турците беше „лепнат” този никнейм. Тогавашните политици знаеха как да зареждат българина с положителна енергия. Втълпяваха ни, че ние сме „арийци”, а останалите са цигани, тоест – „унтърменш”. Няма страшно с циганите. Вярно е че са много, но лично аз съм присъствал на среща на цигански барон/от кардарашите, разбира се/ с други уж цигани. След срещата човекът се обърна към мен и ми каза – Ваньо, това не са цигани. Това са мръсни мангали. Те не знаят нито цигански, нито български, нито турски.

Та, нека оставим нещата на Бог и историята. България е оцелявала и пак ще я има. Ние ще оцелеем, а държави като Франция и Белгия са под въпрос. Който има повече „информация на ухо” знае, че нито сме най-бедни, нито тук се живее най-зле. Тези внушения ги налагат споменатите по-горе медии, за да продължават изкукалите мами и татковци да изпращат децата си да са втора ръка хора на запад. Но и това ще е до време…докато и те прогледнат… Нито в западна, нито в северна Европа са „цъфнали”. „Дитирамбите” за севера – колко било хубаво там, са базирани само и единствено на количеството пари – тази наложена от сатана най-важна съвременна „ценност”. Лично аз в страна с половин година нощ, сърдити мълчаливи мъже и феминизирани жени с 44 номер обувки, не бих искал да живея. Малко лирика – да сравняваме българките със североевропейките е все едно да сравняваме „Алфа Ромео Спайдър” с „Волво 740” комби.

Освен това Северна Европа е аксиоматично болна от алкохолизъм. Нека пуснат свободно по магазините водка по 5 евро литъра, както е тук и да видим на какво ще заприличат всичките скандинавски „мечти” налагани от медиите. Не че тук не се пие, пие се, обаче по южняшки – дълго, сладко и с мезе. На север купонът зависи от количеството алкохол. Най-често трае 30 – 40 мин. Докато всичко „падне под масата”. Франция и великата Британия са още по-зле. Ако трябва да се изразя политически коректно – няма голям френски или английски, че вече и германски град, където „определени райони”  са „нежелателни” за посещение след залез слънце. От такива послания има нужда българина, а не от постоянни „суисидни” подканяния.

За да не ставам досаден като предизборен дебат, ще завърша с едно мое теренно проучване без претенции за представителност. Просто анкета на случаен признак. В едно средноразвито, почти необезлюдено и българско село в централна България разговарях с няколко от местните. Първо – да уточня, че като типични „мачкани” 25 години от черния пиар българи и тези не спряха да се оплакват колко са зле. Понеже имах предварително инфо и ми беше малко смешно тяхното „зле”, но замълчах. Не се сдържах, обаче, когато единия „сподели”, че политиците са „много долни”, защото успял да купи апартаменти в близкия голям град за двете си дъщери /той негов имал отдавна/, обаче сега голям зор с апартамента на внучето в столицата….без коментар…

Проучването беше от два върпоса. Първият: Как бихте се чувствали, ако всички българи- жени, деца и старци от другия месец започнат да получават по 4000 лв. на месец? Попочесаха се хорицата и единия ми отговори – Абе нищо няма да се промени. Пак ще се оплакваме, пак ще караме коли на 20 години и ще се стискаме за всяка стотинка. Ще се купуват повече имоти и повече пари ще има в банките.

Втори въпрос: А как бихте се чувствали, ако от утре по всички медии започнат да говорят само хубави неща- как строим пътища, как растат доходите, колко нови завода се строят, колко много туристи идват, какви жени и деца имаме и т.н. ? Тук „мисленето” отне повече време, но отговорът беше еднозначен – двама от „анкетираните” ми отговориха почти едновременно – Това е по-важно от 4000 лева на месец.

Без коментар.
Нагоре

Continue Reading
0




Америка
Антифа – талибани за национална употреба
Posted On 26.02.2021


Асен Филипов, Републикански център – специално за „Нова Европа онлайн“

Какво променя обявяването на крайнолявата организация за вътрешна терористична организация

На 31 май Тръмп обяви в Туитър, че Антифа ще бъде добавена в списъка на терористичните организации в САЩ. Това става след дни на размирици и грабежи предизвикани след смъртта по време на арест на афроамериканеца Джорж Флойд.

Но кои са „Антифа“?

„Първата“ Aнтифа просъществува за кратко в периода от 1932 до 1933 година в предвоенна Германия като военно крило на Германската комунистическа партия. Може да се отбележи, че в 20-те години на XX-ти век, така се е наричало и движението срещу партията на Бенито Мусолини във фашистка Италия. В Съединените щати движението се заражда през 70-те години на миналия век като опозиция на скинарските движения. В по-нови времена, организацията придобива популярност, както и нови привърженици, покрай „Окупирай Уолстрийт“ – основно антикапиталистически протести, проведени от септември до ноември 2011 година. Но своя „апогей“ Антифа изживява след президентските избори през 2016 година.

Според самите членове на Антифа, идеологията им е антиавторитарна и антикапиталистическа, каквото и да значи това. Борят се, поне на думи, срещу расизма, хомофобията и ксенофобията. В редиците на организацията са привърженици на крайно леви идеологии като комунисти, анархисти и други левичарски движения. Общото между тях е, че всичките се обявяват за революционери. Основните им методи на действие са свързани с увреждане на частно имущество – магазини и домове на хора, които смятат за расисти, хомофоби, ксенофоби и прочие. Физическо насилие и тормоз също са активно оръжие в арсенала им. Разбира се, кое е „расизъм“, „хомофобия“ и „ксенофобия“ не се определя по някакви обективни критерии, а по усмотрение на ръководителите на самата Антифа.

Организационната им структура се състои от множестово автономни групи, различни по големина и активност, свързани единствено идеологически. Имат значителна подкрепа сред холивудския елит, като един от най-известните им поддръжници е актьорът Стив Карел, който не веднъж е заплащал гаранцията на задържани от полицията активисти. Като цяло, Антифа се ползва с комфорт в публичното отвъдокеанско пространство, с който не са се ползвали нито едни организирани протестиращи в най-новата американска история.

Защо след изброеното по-горе Тръм смята организацията за терористична? Все пак борбата срещу расизма е благородна цел. Дали това е ход на президентът за да хвърли вината за опустошаващите размирици в САЩ върху някой, който се е обявил явно срещу неговото управление? Това би могъл да си помисли само някои лаик, който познава Америка само от пощенски картички и разкази на приятели. Обективната истина е, че още през 2017 година Департаментът по национална сигурност, назначен от Обама, обявява, че Антифа са замесени в домашен тероризъм и насилие. Този факт навежда на мисълта, че може и наистина да са опасна организация. Колкото и да не им се иска да признаят този факт мнозина говорещи телевизионни глави.

Какво ни е известно за участието на Антифа в безредиците до този момент? Повечето разрушения са свързани с малки групи или дори индивидулни привърженици, които палят автомобили или търговски обекти без значение дали са собственост на големи корпорации, или на местния бизнес. Много показателен е случаят с така нареченото „момиче от антифа с Молотов“ (antifa molotov girl). На 29 май в Ню Йорк, двадесет и седем годишната Саманта Шадер, която е адвокат между другото, заедно с още двама съучастника, са заснети да хвърлят коктейли „Молотов“ по автомобили на полицията като по този начин застрашат живота на полицаите, както и на мирно протестиращите нюйоркчани. В момента и тримата са задържани, като максималната присъдата, която могат да получат, е доживотен затвор. Друг подобен случай е на двадесетгодишния Браян Бартелс, който след нощ на бурни протести в Питсбърг, е заснет да унищожава полицейски автомобили, да подканва протестиращите към насилие и дори се е опитал да опожари сграда. Куриозното в случая е, че на следващия ден родителите му го предават в полицията, опитвайки се да облекчат рписъдъта, която синът им може да получи. Общо-взето – голям революционер, но мама и тате трябва да го спасяват, когато е хванат в крачка. Има безброй подобни примери на младежи, които се индоктринират и радикализират след гледане на клипове в ютюб и след това с лека ръка си унищожават бъдещето си, следвайки и копирайки видяното в тях.

Но това достатъчно ли е да се обяви „Антифа“ за терористична организация? Според Наказателния кодекс на САЩ за вътрешен тероризъм се считат действия, които са:

(А) опасни за човешкия живот, които са в нарушение както на щатските, така и на федералните закони;

(В) деиствия, които са извършени с цел:

(i) да сплаши цивилното население

(ii) да въздейства на политиката на правителството чрез сплашване или принуда

(iii) да повлияе на правителството, чрез масови разрушения, убийства и отвличания

Със сигурност подпалването на полицейски автомобили и сгради попадат в едно от определенията изредени по-горе. Но какво се променя за Антифа влизайки в списъка на терористичните организации? На пръв поглед нищо. Обвинените, както всички останали американски граждани, ползват всички права гарантирани им по силита на американската Конституция. Делата им се разглеждат от местните власти, като все пак се отваря възможност за намеса на ФБР. Съществената разлика е, че федералните власти вече ще могат да правят обиски на членове, да запорират имущество и сметки. Не би било изненада, ако след време станем свидетели на претърсвания в някои от скъпите холивудски имения.

Но защо редиците на „Антифа“ са по-пълни от всякога? До 2016 година тези хора, подхранваха крайно левите си възгледи основно в интернет. След избирането на Доналд Тръмп обаче, мейнстрийм медиите в страната прихванаха нова доктрина, според която, ако си против американския президент, независимо в какво вярваш и за какво се бориш, ти си от добрите. Окрилени от CNN и MSNBC, много млади американци започват да си играят на революционери и само чакат удобен момент да започнат своята малка, грозничка войничка срещу спокойствието и мира на своите съграждани. Опасното в случая е, че начинът на действие на организацията започва да приличина все по-малко на цивилизован протест и вече много повече изглежда като изваден от учебниците по тероризъм на групи като „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“. На пръв поглед хора нямащи нищо общо с групировката извършват атентати и покушения в името на екстремистката си идеология, без значение дали тя е в името на Бог или за изграждане на поредния „истински“ комунизъм.

В Щатите има следната поговорка – прилича на патица, плува като патица, квака като патица, тогава най-вероятно това е патица. Антифа има всички черти на една терористична организация и няма причина тя да не се обяви за такава. Плашещото е, че много хора с власт и медии са склонни да си затварят очите за този факт, само защото имат общ враг в лицето на президента Тръмп.

Колко е ползотворна тази стратегия може да се види от продължаващата вече близо 20 години война с талибаните, създадени от ЦРУ, в Афганистан. Тепърва остава да видим какво ще стане, дали това е началото на края на екстремистката лявата организация или всичко ще продължи постарому.
Нагоре

Continue Reading
0




Америка
Г-н Тръмп, разследвайте Сорос за вътрешен тероризъм!
Posted On 26.02.2021


Уейн Корен, CEO, предприемач, водещ в USA Radio Network и NewsmaxTV. Автор е на бестселърите: „Гневният бял мъж“, „Убийството на средната класа“ и „Най-доброто ръководство за оцеляване по времето на Обама“.

Г-н президент, Вие направихте първата стъпка: обявяването на „Антифа“ за вътрешна терористична организация. Това беше блестящ ход! Сега е време за стъпка номер 2: отсечете главата на змията. Трябва безпрекословно да спрем финансирането на вътрешния тероризъм. Тези, които осигуряват такова финансиране, също са терористи. Кой са те? Има много заподозрени.

Заподозрян № 1 е милиардерът-глобалист Джордж Сорос и неговите фондации „Отворено общество“. Оттам тръгва всичко. Виновен ли е Сорос? Не се наемам да съдя. Затова се нуждаем от международно разследване. Сигурен съм, че има много други милионери и милиардери, които се определят като социалисти и глобалисти. Време е да ги подгоним. Ако бъдат признати за виновни, ще трябва да се замразят активите им и да бъдат арестувани.

Сънародници, ние сме във война.
Грябва да тръгнем в решителна атака. Злите глобалистки и социалистически елити са готови да разрушат и унищожат Америка. Политическото им оръжие е Демократическата партия. Пропагандното им оръжие са мейнстрийм медиите и социалните мрежи. Финансовото им крило са Холивуд и Силициевата долина. Звеното им за промиване на мозъци е съставено от милиони преподаватели-марксисти в публичните училища и колежи. И както сега виждаме по улиците на американските градове, военното крило е „Антифа“.

Няма нужда да питате какво се случва. Можете да го видите със собствените си очи. Всички безредици, грабежи, палежи и нападения срещу полицията са ясно координирани от съюзниците на Демократическата партия: социалисти, марксисти, комунисти, глобалисти, радикални до лудост фенове на отворените граници.

Те изпълняват подробен план за вътрешен тероризъм. Научих тази стратегия в Колумбийския университет с моя състудент Барак Обама. Тя се нарича „стратегията Cloward-Piven“. Всички деца на елита, които срещнах в университета, вярваха в този план.
Всички се надпреварваха да бъдат социалисти и комунисти. Те мразеха Америка, капитализма, заможните собственици на бизнес, а най-много мразеха белите хора. Зигмунд Фройд би могъл да види наяве своите теории, ако можеше да се срещне с моите порочни, интелектуалничещи, самонавиждащи се, либерални състуденти, които олицетворяваха всичко онова, което мразеха: бели, богати деца на богаташи. Моите състуденти повтаряха непрекъснато, че искат да разрушат американската икономическа система, да фалират богатите, да затворят всички предприятия и да ги подпалят. Огледайте се. Това се случва сега. Първо с блокирането и затварянето на американската икономика заради медийната свръхистерия и преувеличения относно пандемията с COVID-19. И когато това не свърши работа, те преминаха към „план Б“: бунтове, размирици, грабежи и палежи. Няма нужда да спорим. Всичко това се случва пред очите ни.

Ние сме във война. Неслучайно губернатори и кметове от Демократическата партия се борят най-активно икономиката да остане затворена. Не е случайно, че бандитите от „Антифа“ изпълзяха с камъни и коктейли „Молотов“ в ръка, за да предвождат бунтове и да подпалват градове. Това не е аматьорска акция. Това беше операция планирана, организирана, координирана и финансирана от нашите врагове. В големите градове докарват с автобуси главорези, които да организират метежите. На местата, където се събират, предварително е оставено оръжие. И откъде идват всички тези бандити и хулигани? Либералните окръжни прокурори (в много случаи назначени, благодарение на парите на Джордж Сорос и подобни на него) пускат престъпниците от затвора. Някой трябва да понесе отговорност за всичко това.

Време е да предприемете агресивни действия и да им потърсите сметка, г-н президент. Ето план за спиране на вълненията и прекратяване на кризата.

1. Отсечете главата на змията. По модела на битката срещу ислямския тероризъм – проследете паричните потоци. Поръчайте международно разследване на финансирането на вътрешния тероризъм. Заподозрян № 1 трябва да бъде Сорос и неговите фондации на „Отворено общество“. Но има и много по-заможни глобалисти и социалисти.

2. Подпишете изпълнителна заповед, утрояваща присъдите за затвор за всяко престъпление, извършено по време на безредици или размирици. Това са престъпления от омраза. Тези престъпления заслужават специално сурово наказание в рамките на борбата с вътрешния тероризъм.

3. Включете и Националната гвардия, когато обстоятелствата го изискват, със или без одобрението на щатските губернатори от Демократическата партия. Един смел млад полицай беше прострелян във врата по време на протест на Black Lives Matter тук, в Лас Вегас. В момента той е в тежко състояние с опасност за живота. А можеше да бъде здрав, у дома със семейството си, ако Националната гвардия беше на улицата същата вечер, за да подкрепи полицията. Не можем да си позволим да чакаме губернатори-демократи.

4. Не се ограничавайте само до разследване на Джордж Сорос и други, които финансират вътрешния тероризъм. Разследвайте и губернатори и членове на Конгреса от Демократическата партия, които имат връзки с „Антифа“. Те насъскват вътрешните терористи.

5. Събирайте всички онези купчини камъни и тухли, оставени от „Антифа“ след протестите, товарете ги на камиони и ги карайте на границата с Мексико, за да се използват за довършването на нашата гранична стена.

Ние сме във война! И е време за категорично действие. Време е всеки да избере страна. Или искаш Америка да бъде отново велика, или си срещу това. Ако си срещу това, то ти си враг на Съединените американски щати.

Townhall

Нагоре

Continue Reading
0




България
Антикризисна данъчна политика
Posted On 26.02.2021


Румен Гълъбинов

Въвеждането на диференцирано ДДС, пък било то и само временно, си е подходяща антикризисна мярка. България (заедно с Дания) е страната с най-малко диференциране на данъчната ставка – единствената намалена ставка у нас е тази на хотелиерските услуги – 9%. Във всички други страни-членки на ЕС се прилагат намалени ставки по различните категории стоки, което прави реалното облагане още по-ниско.

В Европейския съюз прилагането на диференцирано ДДС е широка практика. Ако погледнем специално за ресторантите, в Белгия ДДС е 12 %, в Хърватия – 13, в Кипър – 9, във Финландия – 14, във Франция – 10 и в Гърция – 13. Гърция е наш пряк конкурент за летния туристически сезон и специално за туристическите услуги Гърция има диференцирани ставки както за храна, така и за нощувки по хотелите.

ВВ този смисъл това е мярка, която в известна степен подобрява конкурентоспособността на българския летен туризъм. Тепърва на България ѝ предстои масирано въвеждане на диференцирани ставки в ДДС. Това ще е полезно и за икономиката, и за гражданите. Намаляването на ДДС за ресторантьорите и хотелиерите е полезна антикризисна мярка. В нея има икономическа и социална логика. Ще се оживи не само ресторантьорският бизнес, но и туризма като цяло.

Обсъжда се падане на ДДС за нискоградусните алкохолни напитки като бирата и виното на 9%, за да могат обектите, които не сервират храна, също да се възползват от мярката. Същевременно социалните осигурителни прагове в бранша се повишават на 800 лева, като само една част от нискоквалифицирания персонал може да остане на 610 лева. Предвижда се и намаляване на ДДС на 9% и за храни, подходящи за бебета и малки деца, както и за бебешки пелени и други хигиенни артикули.

В Белгия – 6% е ДДС върху храни, фармацевтични продукти, книги и др.; Германия – 7% ДДС върху храни, социални услуги, транспорт на пътници и др.; Франция – намаление до 2.1% ДДС върху храни и фармацевтични продукти, до 5.5% за книги и водни запаси и др. За различните стоки и услуги ставките могат да бъдат намалени до 3% в Люксембург, до 4% в Испания и Италия, 5% в Унгария, Великобритания, Ирландия, Румъния и други.

Вдигането на прага за регистрация по ДДС е също ефективна антикризисна мярка, например от 50 хил. на 100 хил.лв. За тези под този праг да има патентен данък, който да остава в общините. По-ниско ДДС, по-малко злоупотреби. Повече патентен данък, повече приходи за общините. А също, нещо много важно – въвеждане на ускорена амортизация наполовина на сегашните периоди за материални и нематериални активи. Това е компенсационна мярка за генериране на повече кеш в предприемачите. Ускорената амортизация е целенасочена политика на държавата за стимулиране на инвестициите и растежа.

Необходимо е и въвеждане на необлагаем минимум, който да съответства на установената минимална работна заплата за страната. Доходите, които превишават минималната работна заплата, да бъдат облагани с досегашната ставка от 10%, като данъчната основа се образува от разликата между получаваната работна заплата и установената минимална работна заплата. По този начин се формира двустепенна система на данъчно облагане.

Тоест плосък подоходен данък с диференциация. И необлагаем минимум за нискодоходните. В държавите, в които има диференциация на косвените данъци, преките данъци са също с диференцирана скала.
Нагоре

Continue Reading
0




1
Older Posts
  • - Advertisement -


  • Нова Европа online

    Издание на Изследователския център за Нова Европа за анализи и коментари по проблеми на националната държава и преодоляването на неолибералния модел на глобализация.

    • ВИДЕО НА СЕДМИЦАТА

      https://www.youtube.com/watch?v=Uf78ypVI7KU

    • Начало
    • Политика за поверителност
    • Контакт
    novaevropa.online © copyright 2020

    Press enter/return to begin your search